През октомври се провежда международната седмица за информираност за дислексията, а различни организации посочват и конкретен ден на дислексията. И нека направим октомври месецът на дислексията и поговорим с разбиране повече за това състояние. В тази статия са най-често срещаните митове за дислексията насочени към обучението и образователния процес. Разгледайте ги, за да разберете повече.
МИТ #1: Дислексията е болест.
Факт #1: Болестта е състояние на нарушение на нормалната дейност на организма. Тя се характеризира с начало, определени симптоми, развитие на картина, по която се предписват медикаменти. Често те имат благоприятно влияние и болестта отшумява. Дислексията е постоянно неврологично състояние, което не подлежи на медикаменти и не отшумява. Проявите може да зачестят при стресова ситуация – ако един дислексик трябва да чете текст пред публика, например, но също така с натрупване на опит и работа със специалист, човекът ще намери своя подход за справяне със ситуацията.
МИТ #2: Дислексията е офталмологичен проблем.
Факт #2: Дислексията не се повлиява от корекции на зрението. Няма ясна взаимовръзка и статистика, дали е по-често децата с дислексия да има нужда от диоптрични очила. Четенето при дислексика може да се подобри при текст с по-голям размер, по-подходящ шрифт и оформление, дори осветление и цветове, но тези фактори трудно могат да окажат влияние върху допусканите грешки при писане.
МИТ #3: Дислексията се лекува.
Факт #3: След като установихме, че дислексията не е болест, то и посочването на еднинна практика за “лекуване” е неподходяща. Дислексията има голям спектър от проявления, които варират в индивидуални комбинации и по тази причина не може да съществува едно единствено работещо решение за облекчаване и улесняване на дислексика. Препоръчително да е се потърси индивидуален подход с наблягане на детайлите (например замяната на определени букви) за намаляване на объркването. С порастването и натрупването на опит дислексикът дори сам открива своите работещи практики, наричани компенсаторни механизми, с които да прикрие затрудненията си и да се справя по-лесно в ежедневието. Това е причината при възрастните леката форма на дислексия почти да “изчезва”. По универсалните подходи – като използването на шрифт, улесняващ дислексици (шрифт Adys) – може да направи четенето по-спокойно, но няма пряко въздействие за замяна на определени цифри в чистата. По тази причина е доста да се комбинират подходи и практики в индивидуален план в помощ на ученикът с дислексия.
МИТ #4: Дислексията е умствено изоставане.
Факт #4: Такова заключение е твърде крайно и може на нанесе емоционална травма, ако дете с дислексия го чува от ранна детска възраст! В проведени тестове деца и възрастни с дислексия показват над средното и по-високо ниво на интелигентност, което не може да се постигне при форма на умствено изоставане. И когато най-често дислексичните грешки са причинени от технически детайли като прекалено гланцирана хартия, която прави ненужни отблясъци и за детето е трудно да прочете дадено изречение, или неподходящ избор на шрифт е напълно неоснователно да се поставят такива етикети. Към това можем да добавим и голям брой успешни и реализирани известни личности, които са постигнали много въпреки затрудненията си при четене и писане.
МИТ #5: Дислексията засяга само ученето.
Факт #5: Всъщност дислексията е различен начин на работа на мозъка. Нарича се също и визуален подход, при който информацията и идеята се визуализират в съзнанието, а скоростта, с която това се случва е по-голяма от тази, с която пишем. И резултатът е изписване на букви от следващите думи, например. За дислексикът буквите са 3D обекти поставени върху 2D повърхност (листа) и тъй като в писмените системи има доста визуални близки знаци, но разположени по различен начин върху листа, то те са и често бъркани. Най-ясният пример са знаците “b”, “d”, “p” и “q” от латинската азбука. Точно такава визуална близост затруднява и забавя четенето. А четенето и писането са двата основни стълба в обучителния процес. Трябва да се посочи, че много по-често дислексикът е затруднен да стигне до информацията – прочете текста, отколкото да оперира с нея. Веднъж достигнал до същността той лесно я разбира, обработва, интерпретира, използва и т.н. Това води до извода, че адаптирането на учебния процес – чрез употреба на подходящ шрифт, използване на повече таблици, визуализации или аудио файлове може да бъде улеснение и за двете страни – дислексици и учители. Дислексията е по-слабо видима при изпълнение на креативни дейности или спорт, но дава цялостен различен поглед на света.
МИТ #6: Всеки дислексик е гений.
Факт #6: Да, хора като Александър Бел, Томас Едисън, Джеймс Максуел, Джейми Оливър, Ричард Брансън, Стийв Джобс и други са посочвани като дислексици, но нека не товарим децата с излишни мечтателни амбиции. Истината е, че дислексици има във всяка сфера от живота ни, като по-голяма е тенденцията те да се занимават с креативна дейност или пък предприемачество. Важното е детето да открие своето поле на изява, където ще се чувства удовлетворено от себе си, а гениалността остава като хипотетична възможност. Дългите списъци с известни личности с дислексия трябва да бъдат по-скоро вдъхновяващи, мотивиращи и да ви убедят, че мит #4 е неоснователен.
МИТ #7: Дислексиците са просто мързеливи и разсеяни.
Факт #7: Това е едно от най-често срещаните заключения, които се правят от хора, които всъщност не познават дислексията. За да развие свои компенсаторни умения и да догони съучениците си в началното образование, детето с дислексия всъщност полага много повече усилия. Да, може 3 пъти да прочете диктовката си преди да я предаде и да не открие, че на няколко места е разменило местата на сричките, но това определено не е признак за мързел. Към допълнителните усилия трябва да се добави и по-продължителна концентрация, за да се провери отново и отново условието на задачата, за да разбере дали нещо е прочело грешно. Един пораснал ученик с дислексия знае, че доста ще се “изложи”, ако прочете доклада си през класа на следващия ден. По тази причина той го представя – развил е добре презентационните си умения и ще положи повече усилия, за да се подготви. Това не се изисква от него. Връстниците му по-често ще заложат на прочитане, за да не изпуснат нещо. А и е доста по-лесно.
МИТ #8: Дислексиците просто не овладяват граматиката.
Факт #8: Когато става дума за грешки при писане, то сложната граматика винаги е обвинявана. Или това, че на детето му е трудно да я научи. Всъщност грешките на дислексиците при писане изглеждат като технически – заменяне на местата на букви или срички, изпускане на букви или срички, и изписване на буква от следваща дума. За сметка на това добре са разбрали и прилагат правилото за пълен и кратък член за мъжки род, единствено число. Да, със сигурност има поне една дума, която започва с “о” или “у”, която няма да напишат правилно, но кой не се припознава в това. Дислексиците имат равни възможности да овладеят граматиката и то не само на майчиния си език, а и на други. Но допускат грешки при писане на ръка, които не винаги са обвързани с езикови правила.
МИТ #9: Дислексикът трудно може да премине през висше образование или последващи степени.
Факт #9: Всъщност съществуват страни в Европа, в които след като дислексик получи медицински документ, че проявява дислексия няма право да кандидатстваш в университет. Подобно правило се прилага и в Българи за държавните университети*. В други случай се издава документ, че ученикът е със Специална обучителни потребности (СОП). Това дава възможност за допълнително време при полагане на държавни зрелостни изпити или на асистент, които да прочита условията в тестовите форми. Допълнителните предимства може да са много ценни и важни за тези от хората, които имат по-усложнена (тежка) форма на дислексия. Това е значително по-малък процент от населението. А за всички останали със затруднения от по-лека форма на дислексия забраната за продължаващо образование е по-скоро неоснователна. Защото с порастването ученикът трупа повече опит, намира свои начини и овладява затрудненията си. Когато той завърши училище всъщност има своите напълно отработени методи и компенсаторни умения за достигане до информация и учене. И по своя преценка той сам може да определи дали желае да продължи да се обучава или не. А и както показва факт #6 – може да е загуба на страхотен потенциал.
* Моля, проверете актуалната ситуация и регламенти в страната, преди да предприемете решение.
———————————
За автора: Аз съм Кристина Костова и съм дислексик. Занимавам се с графичен дизайн и създадох шрифт, улесняващ хора с лека до средна степен на дислексия. В тази статия целя да постигна повече информираност за дислексията* и да помогна на учители, хора с такива затруднения, техните близки, работодатели и всеки активно ангажиран, за да живеем заедно в по-приятна среда.
* Този материал не отменя нуждата и консултацията със специалист в областта.
———————————
Източници:
https://www.bdadyslexia.org.uk/dyslexia/about-dyslexia
https://www.virgin.com/branson-family/richard-branson-blog/dyslexia-and-imagination
Лични проучвания, проведени в периода ми като докторант.