Дислексия. Какво е това?

Дислексия. Това определение звучи страшно, особено когато в него влизат многобройни проявленията в различни комбинации. Но след последните редове на тази статия със сигурност ще те оставят с усмивка. Терминът “дислексия” произлиза от гръцки език и означава „нарушение на лексиката.“

Дислексията е състояние и не бива да се разглежда като болест. Степента ѝ може да варира различно, като в леката си степен тя може просто да бъде трудно забележима; в средната си степен човек ще изпита известни затруднения, към които с времето ще адаптира; но при тежката степен обучителния процес ще е доста затруднен и намесата на специалист/и ще бъде нужна и решаваща.

Дислексията на различен начин на преработка на визуалната информация от човешкия мозък. Тя не е свързана с нивото на общата интелигентност на индивида. По тази причина не е предпоставка или условие за лоши обучителни резултати. Тъй като дислексията е пряко свързана с мозъчната дейност следва да се подчертае, че тя не се лекува. Всички практики и терапевтични дейност имат за постепенно цел за адаптират дислексика към общоприетите стандарти.

Ето и няколко най-важни аспекта:

• дислексиците мислят „визуално / картинно”, което е различно от стандартното “словесно” мислен.
• дислексиците често имат над средно ниво на обща интелигентност.
• дислексиците проявяват затруднения при визуална преработка на текстова информация, но не при визуални не буквени задачи.
• дислексията не е свързана с офталмологичен проблем.
• дислексиците полагат значително повече усилия в дейности, свързани с текстове, сравнено към хората, които нямат такива затруднения (нормолексици).
• проявите на дислексия варират, като различни комбинации от тях се срещат при различни хора.
• дислексиците имат проблем с декодирането на писмена информация, но не и с разбирането на тази информация.
• дислексията е пряко обвързана с начина на представяне на текстовата информация.
• дислексията се проявява най-често при четене и писане.
• дислексията може да бъде обвързана както към букви, така и към цифри при писане и четене.
• дислексиците допускат “печатни” грешки, поради разместване или заместване на букви, но тези грешки не са граматически.

Дислексичните затруднения са най-явни по време на училищния период. За най-ранен момент за “диагностициране” се приема 8 годишна възраст – след като детето е завършило една година обучение по четене. Различни източници посочват, че ранни симптоми на дислексия могат да се отчетат и около 5 годишна възраст при звуково диференциране или сегментиране на думи. В тази възраст може да се отбележи върху какво може да се наблегне повече, но не и ясно да се постави “диагноза”.

Какви могат да бъдат негативните страни на дислексията. Това състояния е най-видимо при четенето на глас. Когато едно девет или десет годишно дете трудно чете на глас, прави паузи или от притеснения произнася погрешни думи, то директно става обект на негативни оценки и … подигравки. За съжаление, тези подигравки могат да бъдат дори и от преподавател. Когато детето чете на ум, то отново среща тези затруднения, но в по-малка степен, тъй като липсва факторът “слушател” и емоционалното му състояние е по-спокойно. Нарушеното четене, независимо от полаганите усилия, и особено когато е посрещнато негативно, води до умишлено отбягване на четенето. И респективно отбягване на обучителния процес. Това е и причината дислексиците да изпадат от обучителната система, в най-лошия случай. При едно по-приемащо отношение към дислексика, той постепенно се научава да развие своите компенсаторни умения, за да бъде “в крачка” с връстниците си. А примери за това могат да бъде един голям списък от известни личности с дислексия. В него влизат хора като Томас Единсън, Стивън Спилбърг, Александър Бел, Хенри Форд, Луис Карол, Уупи Голдбърг, Майкъл Фарадей, Пабло Пикасо, Орландо Блуум, Дженидър Анистън и др.

Сред имената стоят актьори, сценаристи, художници, учени и още и още. Това следва да покаже, че дислексиците имат нещо в повече. Благодарение на различния начин на работа на мозъка, те определено показват високо ниво на креативност. А тя основата както за много научни открития, така и двигател в изкуството. Често може да видите, че дислексиците са определяни като гении. И това е така, защото голяма част от гениите са дислексици. И колко жалко е всъщност светът да изгубва своите най-ценни, тъй като не могат да четат гладко на глас.

Как може да се облекчи дислексията? На първо място чрез толерантно и информирано отношение. Когато ученикът проявява високо ниво на разбиране на материала, но е допуснал разместване на букви на познати думи, а твърде неоснователно да се определя като глупав. Нека се отнасяме с уважение към дислексиците. Голяма част от човешкия прогрес лежи на техните идеи! На второ място трябва да се адаптира печатната информация – тя да се обогати с картинки и диаграми, да бъде по-динамична и да се използва по-подходящ шрифт. А защо не Adys? В допълнение към това могат да се посочат и много добри приобщаващи практики като удължаване на времето за наем на книга от университетска библиотека за дислексици. И много други такива. Различни креативни подходи и практики биха намерили приложение в посока подобряване на средата за дислексици. Всичко е въпрос на добър приобщаващ дизайн.

Дислексията е състояние, което дава много възможности. А ограниченията идват от лошо представена графична информация.